Поводът за този пост са напредналите планове за изграждането на зелен пръстен на София

Зеленият пръстен

Зеленият пръстен е интересен проект, който млади архитекти се опитват да прокарат от известно време насам.

На кратко: идеята е жп линията, която обхожда София, но от години не се използва да се превърне в линеен парк с зелена полоса, велопътека и различни съоръжения и атракциони обединени в споделено публично пространство.

Аз лично приветствам това.

Темата на моя пост е не дали това е добра идея или не, а дали не може тази идея да се съчетае с идеята за кръгова линия на метрото, която беше предмет на обсъждане през последните 10-15г.

Евентуалната кръгова линия на метрото и възможните синергии с Зеления пръстен

Основният инициатор за такава кръгова линия беше “Спаси метрото”.

Доколкото разбирам,идеята е по-скоро за леко метро или скоростен трамвай отколкото за класическо метро, но се има предвид, че това би било безконфликтно трасе (т.е. подземно или издигнато). За по-просто ще използвам термина “метро”, но аргументите ми се общи и нямат връзка само с подземната или надземната форма.

Трасето, който те предлагат се различава от трасето на Зеления пръстен, но има пресечни точки с него. И възниква въпросът - не може ли да се обединят тези идеи и да се потърсят евентуални синергии?

Подобни синергии съществуват в един от примерите посочени от инициаторите на Зеления пръстен - паркът Hamesila в Тел Авив. В този случай под трасето на стара жп линия минава тунел на леко метро, a отгоре е направен линеен парк. Изглежда, че двата проекта са планирани ако не синхронно, то поне не в изолация един от друг (или както казваме в България - “на парче”).

Има смисъл от подобна синергия по 2 причини:

  • ако двата проекта се съчетаят то административната работа ще отнеме по-малко усилия отколкото ако се работи по отделно

  • ако двата проекта се обединят и трасето на евентуалната кръгова линия съвпада със сега неизползваната жп линия то това би отворило възможността за използване на някои по-евтини способи за прокопаване (напр. открит способ, плитко заложени тунели) в случай, че се приеме опцията за подземно метро. Ако се приеме опцията за издигнато трасе (по подобие на немските S-Bahn) то отново би имало смисъл двата проекта да се планират съвместно, а не “на парче”.

Но тук възниква въпросът - а има ли наистина нужда от кръгова линия и, ако да, дали трасето на старата жп линия е подходящо?

Има ли нужда от кръгова линия на метрото?

Известно е мнението на инж. Братоев, че София няма нужда от кръгова линия. Това той го изразявал многократно (най-ранната статия, която ми е попадала беше отпреди 12-13г, но не мога да я открия в момента) и всеки път споменава, че са правили изследване, което потвърждава, че трафикът няма да е достатъчен за кръгова линия и, че такива линии има само в градове с поне 5-6 милиона души население.

Въпросът за трафика е, разбира се, най-релевантен затова е добре изследването да е сравнително актуално. София се промени много за последните 15г. Новите линии на метрото започнаха да променят транспортните потоци. Също така е хубаво да се вземе предвид, че метрото действа като магнит за бъдещо строителство - дори и в определен момент трафикът да е слаб не значи непременно, че той ще остане такъв. Инвестиции като метрото са скъпи и би следвало да се мисли в перспектива от поне 10-15г.

Що се отнася до твърдението, на инж. Братоев, че кръгови линии има само в градове с население от поне 5-6 милиона, то оставам с впечатлението, че той си е съставил това мнение преди повече от 30г и след това не го е актуализирал.

Наистина ли само градове с над 5 млн жители имат кръгова линия?

През последните 30г кръгови линии се появиха в градове с население близко до софийското или дори по-малко.

Ето 4 примера от Европа:

Кръговата линия в Букурещ

През 1992г в Букурещ завършват кръговата линия М1 с обща дължина от 31км:

Букурещ е с население от 2 млн, т.е. с около 1/3 по-голям от софийското, но изоставената жп. линия в София е значително по-къса - около 20км.

Т.е. евентуалното трасе на кръговата линия в София би била с около 1/3 по-къса от тази в Букурещ.

Също, не е казано, че кръговата линия трябва непременно да е във формата на затворен кръг и да използва цялото налично жп трасе - възможно е да е просто дъга, както е в ред др. метро системи (малко повече за това по-долу).

Кръговата линия в Осло

През 2006г в Осло бе завършена т.н. Ringbanen (на англ. Ring Line, на бъл. Кръгова Линия), която заедно със съществуващите линии създаде кръг с дължина от 8.3км около централната част на Осло.

Като дължина тази кръгова линия е над 2 пъти по-къса от дължината на изоставената жп линия в София. Но и Осло е град със значително по-малко население - около 700х души (приблизително 2 пъти по-малко от населението на София).

Кръговата линия в Копенхаген

През 2019г в Копенхаген бе завършена кръгова линия (на дат. Cityringen, също обозначена като М3) с обща дължина от 15.5км.

Като дължина тази линия се доближава до дължината на изоставената жп линия в София, а Копенхаген е със значително по-малко население от София (800хил).

Кръговата линия в Лисабон

През 2020г в Лисабон започна строежа на разширение на метромрежата, което заедно със съществуващите мрежи ще създаде кръгова линия около централната част на Лисабон:

Също като Осло и Копенхаген Лисабон е с население значително под това на София (500хил).

Кръгова линия или просто дъга?

До тук дискусията беше основно за линии, които описват пълен кръг. Но, реално, това не е задължително да е така. Доста по-често се срещат случаите на линии-дъга. Метромрежите понякога включват повече от една такива дъги. Така, например, Виенското метро вкл. 2 дъги (U2 и U4), всяка от които които описва полу-кръг около централната част на града и продължава към по-крайни райони. Общата дължина на тези 2 линии е 33.2км.

Виена е по-голяма от София (прибл. 2 мил. жители), но и кръговото трасе у нас би било по-късо.

TL;DR

Зеленият пръстен е една прекрасна идея. Моето мнение е, че преди да се започне реалната работа в/у този проект би следвало да се обсъди евентуалните синергии с една кръгова или дъго-видна линия на метрото по същото трасе.

Това със сигурност би следвало да включи и по-актуално изследване на транспортните потоци в сравнение с това, което инж. Братоев цитира от над 10г насам.