Nikolay NIKOLOV

Защо дебатът за заплатата на управителя на БНБ подминава най-важното

28 July 2015

В момента в България набира сили дебат (някои биха го нарекли скандал) за заплатата на управителя на БНБ. Както стана ясно тя заедно с разни добавки и премии е в размер на почти един милион лева. Не искам да се впускам в дебат за това много или малко е това. За мен такъв дебат се отклонява от най-важното, а то е - дали заплатата гарантира качествено свършена работа?

Всички знаем, че в случая с бившия шеф на БНБ това определено не е така. Някои използват това като аргумент срещу високия размер на заплатата. Според мен проблемът в случая е, че между заплата (колкото и да е голяма) и качество на работата в случая няма никаква връзка. Т.е. проблемът не е в размера на заплатата, а в това как е дефинирана връзката между нея и качеството на работа.

Това ми напомня дискусиите в западната преса след началото на на световната икономическа криза преди 7 години - криза, която дойде точно от банковия сектор. На Запад се обсъждат идеи част от възнаграждението на банкерите да бъде отложено във времето така, че ако впоследствие се открият злоупотреби, то въпросното възнаграждение да не се изплаща. Ето само някои линкове: тук, тук и тук.

В такова предложение има много смисъл защото проблемите обикновено се откриват впоследствие, докато възнаграждението се изплаща текущо - т.е. има разминаване във времето между заплащането на услугата и нейната обективна оценка.

Това предложение е много релевантно и в случая с председателя на БНБ. Както вече знаем, несвършената от него работа си проличава едва след няколко години. Редно е и част от възнаграждението му да се изплаща разсрочено във времето - примерно да се слага един вид в ескроу сметка и след, примерно, 7 години НС да взима решение дали да се изплати или не.

Апропо, това би било адекватно решение не само за възнаграждението на управителя на БНБ, но и за управителите на търговските банки. Както стана ясно, тяхното средно възнаграждение е от порядъка на един милион годишно (възнаграждението на председателя на БНБ се базира на средната заплата на управителите на търговските банки). А както вече знаем от примера с КТБ, това не гарантира нищо. В случая с КТБ въпросният милион е получаван ежегодно от шефа на КТБ в продължение на години абсолютно незаслужено и по същество ще се заплати от всички нас - данъкоплатците, които сега носим последствията от фалита на КТБ. Излишно е да казвам, че шефът на КТБ по всяка вероятност ще си задържи получените милиони. Та има много резон в това и възнаграждението на шефовете на търговските банки да бъде разсрочено във времето за да може те да са лично заинтересувани от това да не се стига до неприятни ситуации като тази.